Search
Sunday 22 April 2018
  • :
  • :

Мотивиращата история на Владислав Цеков | The Motivational Story of Vladislav Tsekov

This post is also available in: English

ВладиВлади

Здравейте !

Един от вас (читателите на блога ми) ми изпрати своята история с молбата ако я харесам да я споделя в сайта ми. Мисля, че историята на Влади е доста мотивираща и би могла да помогне на тези от вас, който са пред отказване от тренировките и всичко свързано с тях.

 

Здравейте на всички, преди да започна бих искал да ви се представя. Казвам се Владислав Цеков , 17 години, родом от гр. Плевен. Съвсем нормален ученик в 11 клас, който може да срещнете във всеки град, всяко училище, всеки клас. Животът ми не бе по-различен от този на останалите- junk food от сутрин до вечер, пуканки с кола и много филми, телевизия, компютърни игри и разбира се най-важното: никаква физическа активност. „Слаб и релефен по природа“ виках си аз, тъпчейки се с всевъзможни глупости от сорта на чипсове, вафли, пържени картофи и тем подобни. Всичко беше идеално, абе живеех си царски живот. Но един ден, НИКОГА няма да го забравя, една студена мрачна неделя сутрин през далечната 2009г, когато забелязах странно образование, което се беше настанило около пъпа ми: мисля си, че точно на такова нещо хората викаха „шкембе“. Бях ужасен, потресен, стъписан, виеше ми се свят. Как е възможно да се случи такова нещо на мен?! Та аз бях на 14 години с уникално бързия метаболизъм. Никога не се бях чувствал толкова разочарован от себе си, затова реших да взема нещата в свои ръце и да се променя изцяло.

Веднага на следващия ден започнах да правя упражнения вкъщи: многобройни коремни преси и лицеви опори. Всичко вървеше толкова бавно и мъчително, но и за момент не ми мина през ума да се откажа, продължавах все повече и повече да се старая. Минаха 1, 3, 5 месеца в упорити тренировки и мъчителни повторения. Но ето, че дойде и дългоочакваният момент: вече виждах видими резултати, чувството беше НЕЕВЕРОЯТНО, помня го толкова добре, сякаш беше вчера. Самоувереността ми се покачваше с всеки изминал ден, с всяка една коремна преса.Започнах да ставам по-дисциплиниран и по-отдаден. Всичко това ме мотивираше все повече и повече, коремната ми преса добиваше все по-добър и по-добър вид, а съзнанието ми израстваше и изграждаше в мен нова нова личност- спрях с глупавите храни, с игрите и наблягах на спортове като кикбокс, баскетбол и бягане. Вече виждах в себе си един нов човек, един по-добър човек.

Истинската повратна точка в моя живот дойде точно преди 10 месеца, когато реших да се пробвам с нещо по-сериозно, нещо напълно непознато и непонятно за мен- фитнесът. Представата ми за него в началото беше изцяло грешна и неоправдана. Бях като малка овца в огромното стадо – пълен с предразсъдъци спрямо фитнеса, които разбира се, се дължаха само и единствено на липса на информация. Започнах да се интересувам все повече и повече, животът ми придоби съвсем нов вид. Четях многобройни статии, списания и фитнес литература, състав на храни и действието им върху организма. Тренировките ставаха все по-качествени. Но сигурно като четете всичко това си викате: пфф, тоя пък кфо ми разправя на мене, отишъл два пъти на фитнес и вече е с „готино тяло“. Искам да ви споделя нещо много важно, което може малко да ви стресне, но съм длъжен да го направя. Преди време установих, след многобройни изтощителни тренировки, след хиляди повторения, след толкова труд и отдаденост, че фитнесът изобщо не е там за да тренира само тялото: НЕ, точно обратното- той ви тренира както физически, така и психически: прави ви СПАРТАНЦИ. Малцина от вас могат да си представят какво е да ставаш всяка божа сутрин в 5.20, да си сготвиш и да отидеш на тренировка в 7.00- странно а?! ДА, странно е, обаче аз го правех и то в продължение на месеци. Какво спечелих от всичко това ли ? Спечелих воля, волята да се боря срещу трудностите, несгодите и неприятните обстоятелства. Желязото се калява в ледена вода, човек се калява в ледени условия. Малко биха предположили през какви емоционални трудности и какви бариери успява да преодолее един човек, който се е отдал и тренира с цялото си сърце. Хора, осъзнайте се, фитнесът е като въведение в истинските трудности на живота- всеки ден отиваш и се съпротивляваш на тежестите- а след като си ги победил за днешния ден, ти се прибираш вкъщи, сядаш на стола и изпитваш най-уникалното чувство: Чувството, че си направил нещо полезно за себе си, че си положил старание и си дал максимума, на който си способен.Надминаваш физическите си възможност и продължаваш, въпреки че тялото ти просто вече не може, но волята ти е толкова силна, духът ти кипи толкова ожестоячено, че никой и нищо на света не може да те накара да спреш, преди да си довършил упражнението докрай. Пожелавам ви го, искрено ви го пожелавам, да изпитате това чувство- чак тогава ще разберете какво съм имал предвид.

Като за финал бих искал да добавя нещото, което винаги ме е държало на крака, с бодро вдигната глава и с голяма искрена усмивка. Това е откритието, до което успях да стигна с времето, а именно, че фитнесът е храна за тялото и душата- той ви изгражда като личности- той ви учи на борбеност и упоритост. Залата е един малък свят- влизаш вътре, напълно изолиран от всички външни проблеми, ти си целеустремен и започваш да тренираш. В началото е адски трудно- тепърва започваш да се учиш и да откриваш нови и нови хоризонти. Полагаш труд, храниш се здравословно и се учиш на дисциплина и си на 100 процента отдаден. А който положи най-много труд, неговите постижения ще са най-големи. Не за друго хората са казали- каквото си посееш, такова ще жънеш!

Това беше историята на Влади. Оставам коментара на вас.



Казвам се Кристиян Стаменов, 20 годишен любител на спорта. Направих блога за да споделям знания и да помогна на възможно най-много хора в постигането на желаната от тях форма.


Loading Facebook Comments ...