Мотивиращата история на Петър Димитров

Ето я и поредната мотивираща история, която ми бе изпратена от един от вас ! Благодаря на Петър за писмото ! Ако и вие искате да споделите вашата история или просто нещо, което вярвате че би намерило поле за изява в моя сайт не се колебайте да ми пишете чрез контакт формата.

А ето и какво ни казва Петър :

Здравейте приятели, аз се казвам Петър Димитров Петев, роден съм през 1998г. , от град Шумен и реших, че моята история би ви мотивирала поне малко, затова ви я написах …

И така … аз почти винаги съм бил с наднормено тегло, винаги съм мразел външния си вид, винаги съм знаел, че трябва да променя това, но все си виках “От утре”. Тренирал съм Айкидо, Народни танци и малко Футбол, но нищо не се променяше …Всичко започна когато бях шести клас, тогава започнах да тренирам Кикбокс и сякаш някой ми отвори очите, шести клас не беше нищо особено, ходех в залата, тренирах добре, но и си хапвах доста стабилно и нищо не се променяше. Лятото за седми клас прекъснах тренировки, защото някак си ми беше писнало и си търсех оправдания, че било много топло, че нямало никакво развитие и т.н. , но в началото на седми клас реших да започна отново и не сгреших ! В шести клас бяхме само двама човека, но в седми, в групата на моят треньор се беше напълнило с много нови момчета, а днес мои приятели и тогава, покрай тях се запалих много по този спорт. И отново … тренирах добре но и се тъпчех здраво, пак нямаше никакво развитие … И как да има ?
Но в края на учебната година акълът ми си дойде на мястото, започнах да се храня по чисто и постепенно започнах да изключвам вредните и ненужни храни от менюто си, гледах много филми и слушах много музика, за да се мотивирам достатъчно,за да мога да тренирам добре и да постигна целта си, а именно хубаво тяло.
И ето че и тая учебна година свърши, цяла зима си мечтаех за лятото и си мислех как, кога, и какво да тренирам, за да смъкна излишните килограми, отново спрях да ходя в залата, но си купих боксов чувал, приготвих си бинтовете, въжето за скачане, платненките, слушалките, взех си всички тениски, които имах, сбогувах се с приятелите и си отидох на село.
Всеки ден тренирах здраво, почти и само кардио, блъсках чувала, като за последно, скачах на въже, като ненормален и малка част от Юни, целият Юли и малка част от Август бях на стадиона, бягах по най-малко 4 километра на ден, хранех се максимално чисто, максимално малко и така, всичко вървеше добре, но един ден просто ми писна, хвърлих ръкавиците и излязох. Втори ден, пак, трети, пак и пак и пак, просто мотивацията ми я нямаше и не се връщаше, колкото и песни да слушах, колкото и филми да гледах … И един ден реших да се разходя из малкото градче с колелото си и отидох в училището с надеждата да видя някой приятел, с който да поговоря, но попаднах на едни момчета, с които попринцип бяхме на “Здравей, Здрасти”, те тренираха на лостовете и бяха доста напреднали, завъртях се покрай тях, опитах да се набера, поговорих си с тях и видях колко много са се променили чрез спорта, те споделиха какво са правили, поговорихме си и за други работи, как на другите хора не им пука за телата им, как всички ни викат, че нищо няма да постигнем и тези момчета ми отвориха очите за много работи, спомних си, какво искам, заради кого го искам и защо го искам. Прибрах се, наспах се добре и на другият ден се събудих, с мисълта за тренировка … мотивацията ми се върна, макар и не цялата, но продължих да тренирам с мисълта, че БЕЗ БОЛКА, НЯМА ПОБЕДА !
Скъсвах се от бягане, блъскане и скачане, ходех редовно на лостове, макар и да не можех много ! В края на лятото ми беше толкова втръснало от еднообразието, че нямах търпение да започне училище, представете си до каква степен ме беше писнало, но стисках зъби и продължавах ! Възнаграждението накрая беше щедро, от безумните 97кг през Май, достигнах желаните 78 кг в началото на Септември, а на 21 Октомври достигнах мечтаните 72 кг !
Чувството, когато всички те гледат и ти казват “Мале, колко много си отслабнал” и не могат да ти се начудят и те разпитват как си го постигнал е НЕОПИСУЕМО !
Най-накрая имам тялото за което мечтаех и вече не ми пука какво правя и как го правя, не се крия, защото знам, че изглеждам добре, каквото и да облека. Преди се срамувах от себе си, но вече НЕ ! Целият ми живот се промени, благодарение на тренировките и аз ще продължа напред с тях, докато другите вредят на телата си със вредните храни и застоялият живот …
А аз никога няма да забравя лято 2012 …
Не се отказвайте от Амбициите си !
Не се предавайте … !
Всичко хубаво в този свят се заплаща, така че ако си седите вкъщи, нищо няма да стане, ако искате хубаво тяло, ако искате да изглеждате добре, какво чакате ? Грабвайте сака и хуквайте към залата !
Аз няма да се откажа никога от тренировките ! ! !
А вие ?

Подобни статии

The Motivational Story Of Vladislav Tsekov | Мотивиращата история на Владислав Цеков Мотивиращата история на Благовест Мотивиращата история на Владислав Цеков | The Motivational Story of Vladislav Tsekov Мотивиращата история от Владислав Цеков #2 НЕ боксирайте с дъмбели ! (лична история)